Арчи много е пораснал, и доколкото разбирам, вече доста се е укротил. В първите дни дереше, хапеше, беше доста агресивен, доколкото си спомням. Това да го прочетат всички тези, които се жалват от агресивност на новоприети котета, включително и такива на зряла възраст, където, впрочем, нещата са с ясна причина.
Търпение му е майката, търпение и любов. При хората не винаги дава резултат тази рецепта, но при котките - винаги!!! Те са чисти душици, без дребни сметки.
Надя, безкрайно те уважавам за решението ти да вземеш веднага Арчи, всички живяхме и страдахме с теб в последните дни на Пеги и това, че приюти друга котешка душица, след като загуби една много скъпа, ти прави чест - за мен лично не толкова като похвала за благородна постъпка, а като синхрон с моите собствени убеждения и чувства - мисля, че никога не бих имала реакцията като загубя животно, да не поискам никога вече да имам такова. А много хора са така, и аз не ги разбирам.
Да ти даде Арчи много любов - и то така ще стане, котките го чувстват това и се отблагодаряват, по един или друг начин, в различно време.