|
|
|
|
|
Дойде сезона да се котят котките, и наша Сиса не изостана.
Събитието е станало между нощеска и днес на обяд.
Ще питате защо не се радвам ли?
Ами не се. Тъжно и притеснено ми е.
Родила ги е на един балкон на първия етаж от съседния вход под едни празни тенекии, направо на цимента, в мръсотията. Нямала е къде другаде, а това място наистина е закътано.
Разбрах новината едва привечер, прибирайки се от работа.
Отидох да ги видя и изтръпнах. Почти не мърдаха.
Натоварих ги в една кутия от обувки и айде мама и малките в познатото вече мазе в познатата вече къщичка. С одеало и чаршафи на пода, панички с вода и храна.
Малките са целите кални, студени на пипане, пъпчетата им не са прегризани до основата (както е правела досега) а са към 4-5 сантиметра оставени и представляват спълстена кал 
По-лошото е, че не искат да сучат.
Направи ми впечатление, че не търсят да се гушат в майка си и изобщо не проявяват никакъв интерес към цицките й.
Ако продължават така сигурно ще умрат  
Виждат ми се и дребнички или просто съм забравила какво е новородено коте
Сега са само три, а предното котило бяха пет. Дали е възможно да е родила преждевременно?!?? Или изобщо какво да правя? Не искам да умират  Не искам, не искам, не искам!!!
| |
| |
| 
|
|
Тъжно ми е
