Не мога да не споделя с вас 4е моя калпазанин се прибра.
Върна се!
Прибра се в прили4ен вид, 4исти4ък и немиришещ,здрав но много слаби4ък, от 4.5 кг е само 2 горкия и естествено пълен с бълхи.
Покрай тази история се сещам за друга която бях забравила.Преди години баба ми имаше един рижав котарак,кръстоска между европейка и ангора,беше много красив.Та този котарак беше за4езнал за доста голям период от време,мислехме го ве4е за умрял,когато ненадейно се появи.И така запо4на ту да се появява,ту да из4езва.
В един слън4ев ден,след дълго отсъствие котарака се появи, но не беше сам до него вървеше,много красива 4исто 4ерна котка със зелени о4и а след тях 6 малки котенца.
За първи път ставах свидетел на такова нещо, гледах и не вярвах на о4ите си.
Тои си беше довел семейството!
Как да не изпиташ възхищение и преклонение към тези души4ки?!
Та си мислех ако и на мен ми се изсипе една тъкава армия 4ак тогава ще се видя в истинско приклю4ение.
Може да се приеме за вид наказание 4е не си кастрираме котараците,а и на вси4кото отгоре ги пускаме навън!