|
Здравейте!
От известно време имам желание да си взема съквартирантче, тъй като живея сам, а това понякога е скучно, и бих искал да споделя свободното си време и квартирата си с някой четириног приятел. Досега не съм имал коте, преди десеттина години имах куче, но го загубих и оттгава не съм имал друг домашен питомец. Така наскоро реших, че ще взема коте. Изчетох доста от темите в клуба, и честно казано решението ми не беше съвсем определено. До вчера. Колебаех се какво коте да взема - дали бездомно, подарено или пък да купя породист котак. Основното което очаквах от бъдещото си съквартирантче бе да има, а ако няма, да придобие хигиенни навици, които ще ми спестят кошмара домът ми да се превърне в котешка тоалетна. От всичко което прочетох дотук, а и от мнението на хората, до които се допитах, ми стана ясно че нито породата, нито полът на котето, са определящи за възприемчивостта му по отношение придобиването на хигиенни навици. Другото нещо което ми стана ясно бе, че вземайки решението да се грижа за коте, трябва без условия да се приема всички пакости и поразии, които ще връхлетят като цунами спокойната атмосфера на домашния ми уют. И така, може би от няколко седмици попивах всякаква информация и обмислях окончателното си решение, докато вчера ми се случи ето тази история:
Преглеждайки колонката с обяви за животни в местния вестник, след като я изчетох почти цялата, с преобладаващо предлагане на пиленца, прасенца, крави, теленца и прочее домашен добитък, стигнах до обява "подарява мъжко кученце на 5 месеца и женско котенце на 6 месеца". Обадих се и жената подала обявата ми обясни, че децата й често носят вкъщи бездомни котета и кучета, но няма възможност да се грижи за тях и затова са решили да задържат само по-възрастната си котка. Уговорихме се да отида и да видя котенцето. Оказа се, че живеят съвсем близо до квартирата ми. Още от вратата ме посрещна много тежка, неприятна миризма. Поканиха ме да вляза в единствената обзаведена стая - пълна мизерия и нищета. В стаята бяха майката, момченцето на около 12-13 години, куче и две котки. Котето, което подаряват хубаво, ама хубаво. Точно като от рекламата на уискас – сребристо-сивичко с черни ивици. Ама плашливичко. Протегнах ръка да го погаля и изчезна някъде. Майката ми сочи към терасата. Там е дъщеря й, може би 8-9 годишно дете, седнало, покрило лице с ръчички и плаче. Веднага започвам да обяснявам на майката, че живея на 3 минути от тях, че децата могат да идват при котето всеки ден и че ще съм им много благодарен, ако се съгласят понякога да се грижат за него докато отсъствам. Майката вика момичето, аз веднага започвам да повтарям каквото току що обяснявах и върху красивото, още обляно в сълзи детско личице изгря такава прекрасна усмивка, каквато изобщо не бих могъл да опиша. Майката каза, че решила ако до събота никой не го вземе, да го оставят в някакво село. И така, реших че ще взема котето. Жената гледала децата си сама, била чистачка в някакво училище и не винаги успявала да осигури достатъчно храна за животинките. Котетата ходели до тоалетна на терасата, но ако съдя по ужасната смрад в стаята това едва ли им е постоянен навик. За тоалетна им слагала дървени стърготини, храната - какво намери. И така, разбрахме се да взема котето в края на седмицата. Дотогава мисля да му купя някаква тоалетна, незнам каква, но ще видя какво се продава в местните зоомагазини и ще избера. Може би през първите седмици ще е добре да смесвам кристалчетата или каквото е там с досегашните дървесни стърготини. Може да направя няколко тоалетни на различни места, но в дългосрочен план възнамерявам да се ориентираме към банята (баня + тоалетна) - малко общо помещение, може би около 3 квадрата. Доста често банята е мокра, тъй като е много тясна няма как да остане сухо местенце, но бих могъл да подсушавам пода след къпане, а докато ползвам банята мога да изкарвам тоалетната навън да не се мокри. Другото нещо, което трябва да осигуря е храната, предполагам че котето не е претенциозно, ще потърся подходяща храна за котки. Това сякаш е основното, което ще е най-необходимо през първите дни. Казаха ми че котето е обезпаразитено, давали му някакви хапчета. Може би ще е добре да го заведа на лекар, как мислите? Другото за което мисля е как да подходя към малкото хайванче, когато дойде вкъщи. По всичко личи, че дивачето е плашливо и ще е доста ошашавено. Преполагам, че няма да е добре да търся директен контакт докато не започне да се поосаферва, ама кога ще стане това незнам. Квартирата ми се състои само от една стая и остъклена тераса. Макар че стаята е не е малка, няма почти никакви места за криене и ми е чудно какво ще правим докато започнем да свикваме един с друг. Мисля отначало да прибера килимите в гардероба, цветята да евакуирам на терасата и каквото има по-чупливо също ще се опитам да скрия. Предполагам, че ще имаме доста проблеми с дисциплината, но това май е неизбежно. Момиченцето с голяма гордост ми каза, че писана много обичала да се разхожда по масата, а двете котки в тандем били големи калпазанки. Предполагам че и на сингъл няма да е много по-различно. Не знам дали на тази възраст ще мога да я отуча да се разхожда по масата, сигурно ще е трудно, как мислите? Друго за което малко се тревожа е, че по цял ден съм на работа, излизам в 8:30ч. и се връщам около 18:30ч. Може би през първите дни котката даже ще е по-спкойна без моята компания, ама иначе как ли ще се държи сама по цял ден. И най-накрая се чудя дали да й измисля ново име, защото до момента я назовават с прозаичното "Писана". Тя пък вече не е толкова малка, така че незнам дали е редно. И така, с ясното разбиране, че когато говорим за гледане на котки няма определени рецепти извън фундаменталната - много любов, търпение и импровизация, се обръщам към всички от клуба, които биха ми дали някакъв съвет как да бъда добър стопанин на новата си котка.
|
Приемам всякакви съвети!
