Ами историята е че го прибрах от улицата, защото беше болно и в къщи оздравя. имаше глисти, беше спряло да яде. ветиринарят го оправи. бяха много щастливи дните прекарани с него.около 10 месеца. много си го обичам. историята е дълга, но няма да я разказвам, защото не се чувствам добре. сега най-важното нещо за мен е майка му.