Ами някога, Тиги ми пиеше от чашата чай лайка примерно, или мляко и каквото си избере. Не стъпва на масата, седи на стол, и като и се сложи пред нея на масата си го изяжда. Сегашната котка на рдоителите ми е така, слагат и парчета от това което ядът и тя си го яде. Член от семейството все пак. А Тиги имаше 100% право да си ми яде от чинията примерно, или каквото си избере. Нащте примерно мрънкаха като се качи на масата и тя тогава слизаше, но не е държала да се качва, само се ориентираше към чинията. А храна е имала винаги от каквото си поиска в чинийка, при това прясно сложена. Имаше 4-5 чинийки с храна - риба, суха, някакво месо. Но никой не го е било гнус или дори неприятно, тя си беше нащта котка все пак. Все пак тази котка си я хапех по сладкото шкембе докато не започне да се хили. :)))
Буквално. Тя е с мен от както бях на 11. Любим номер беше като вече ми се ядоса да ми захапе носа - двата долни кучешки зъба вътре в ноздрите, горните отгоре, и не мога да мръдна. Не боли ама там е много кофти да те захапят. :) Освен това като и направи човек брмммм на коремчето и просто и личеше как се залива от смях. А тя нали беше решила че съм много мръсна - любимия и номер беше да ме ближе по лицето. Или да ми гризка долната устна(целувкаджийка). Всеки кой как се прибира в къщи - и го посреща с целувка на вратата. И да, спеше с глава върху бузата ми или под брадичката и лапи около врата ми. :)) И се случваше да я налегна - тогава пъшкаше много сладко. Или като я гушна по силно - пак. И да, как може да се притеснявам ако ядем една и съща храна? Няма начин. Спомням си как се събуждам нощно време и забелязвам че тя стои на раклата до леглото и ме гледа. Не знам колко време е стояла така будна - просто стои. Никога не ме е будила обаче. И - ако бях разстроена - пристигаше и ме гушваше. Котките имат определени жестове. Винаги значат едно и също. Както и различни неща казват с маилкането си.

(Успях грибо като се загуби първия път, уплашен, в едно огромно мазе на общежитието, да го накарам да дойде при мен само на базата на едно от нейните миалкания. Той не ме познаваше, няколко пъти хора бяха слизали да го викат в мазето, както и аз. Той не се е и приближавал. А после се обади и дотича от друугия край, в тънмното.

Ако си мислите че те не говорят ...)

За мен те са по съвършенни от хората. Тиги си беше част от мен.
Как ще се притеснявам ако ми пие от чая? Аз от себе си ли трябва да се притеснявам.

Та така. Празно.
Поне знам как изглежда, всички останали са си празни без да знаят.

Няма да ме разберете.

Коте на 3 седмици си търси дом

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите