Тайната на котешкото зрение

Животните виждат, когато лъчът влезе в окото, раздразни светло-чувствителния слой на ретината, дразненията се предадат по очния нерв в мозъка и там се сформира картина. Затова никое същество не може да вижда при пълна липса на светлина, но в сумрака, когато ние не можем да видим и собствения си нос, котките се ориентират прекрасно, особено ако следят движещ се предмет.
Котките, както и много други животни, но не и хората, имат в очите си отразяващ слой. Когато светлинният лъч раздразни конкретното нервно окончание, той се отразява от него и после се връща обратно - така всеки лъч дразни двойно ретината, и картината, която животното си създава, е по-ясна.
В чувствителния към светлина слой на ретината има два вида нервни окончания - пръчици и колбички. Колбичките реагират по-интензивно на светлина, отговарят за цветното виждане и възприемането на дребните детайли. Пръчиците реагират по-слабо и не възприемат образите достатъчно ясно. Нощното виждане зависи пряко от съотношението между колбички и пръчици. При нас то е 4:1, а при котките - 25:1.
Зениците на всички животни се разширяват с намаляването на потока светлина, като се стараят да поддържат количеството светлина на еднакво равнище. В тъмнина или при опасност зениците на котките се разширяват, покриват почти цялата повърхност на окото и в мозъка се съставя кристално ясна картина на всичко наоколо. Така котката получава много повече визуална информация от нас и може да вижда при 20% от светлината, необходима на хората, за да различат предметите.
Разширяването на зениците е причината котките да се парализират пред фаровете на приближаващата се кола. Ярката светлина ги зашеметява, защото до този момент те са били на режим пълен мрак и са си отваряли очите на четири.