Здавей, здравей.....
Най-напред да ти кажа, че ти получих писмото и много му се зарадвах, но това с кю-то е сложно за мен, а не виждам очите на синчето с този панаир да го приклещя да ме обучава. Ти остави другото, ами вече си го връща за едно време,когато съм го "тормозела" за училище (по неговите думи). Така, че с този начин на писане ще почакаш да се обуча, щото сега и за чирак не ставам.

Да от София съм и това ме навежда на една по-мързелска работа. Вместо да се бъхтя и уча тези КЮ сложнотии що не се видим с теб? На първата среща обещавам няма да те ям. Само ще ти се подмазвам, а яденето ще го оставя за по-късно.

Ти откъде изрови този красавец. То не е снимка, а чудо. Все едно ми казва: "Сега ще те хапна."

Вече ме хвърли в такъв размисъл за тази храна.... Аз вече забравих каква взимам. Познавам си я по гранулките каква обича мачко и такава. Мисля че беше на Kit-Kat, Уискас и другата не я помня. Той нашия Съни малко е повреден. Обича и кучешка храна. Яде от тази за малки кученца и за дребни породи кученца, но да е едноцветна. Вече не понася ориза."Жената на тати (т.е. Я) като ми е сготвила една кофа ориз и друго не дава. Как ли не й мяукам, как ли не й се галя и няма братче гювеч. Само ориз. Аз да не съм пиле. Ама кво да праиш.... жени. С тати се разбираме по мъжки. Само да му врътна опашка и да го погаля с ноктачета и той ми слага нещичко по-така. Ама да не го види жена му. Разтроен съм бил. Ами ще се разтроя разбира се то на ориз само не се издържа."

Казвай от къде да му купувам сладости. А за мен едно 150-180 кг прасенце и още 100-тина кг теленце за домашни суджуци. То и на купешки ще се прежаля, ама тези дето си ги правим ми по-харесват. Поне знам какво има в тях и какво ям.