Когато се преместих да живея при него, гълъбът беше вече там. Един ден просто се появил на балкона. Чисто бял, почти нереален на фона на сивия център на града. Отначало бил малко неуверен, а после започнал да яде от ръка и да дава да го докосват. Когато аз го видях за пръв път, вече се налагаше да се затварят всички врати и прозорци, за да не се разхожда нахално из стаите, съсипвайки мебелите. Спеше в банята на съседите от горния етаж. Те казваха, че влитал през прозорчето и се настанявал върху рафта под огледалото, избутвайки всички шишенца, четки за зъби и кремове от там. Светла /съседката/ се оплака, че е счупил две мивки при тази дейност и просто решили да не купуват трета, докато е там. И така гълъбът, когото наричахме Гульо, прекарваше дните на нашия балкон, а нощите в банята на съседите. Отначало не ми даваше да го пипам просто така. Трябваше винаги да имам някаква храна, за да го примамя. И когато дойдеше, така му подавах храната, че гушката му да докосва ръката ми. Отначало ми се караше, нали знаете онзи звук, когато един гълъб гони друг в парка, всички са го чували. Звучи като заплашително гълчене. Караше ми се с наведена надолу главичка и от време на време посягаше да ме кълве. А аз негодувах. Исках да ме харесва.
- Ще го изплашиш така, недей да го пипаш толкова – ми казваше половинката. Но аз не слушах. От дете съм гледала как на всички асамблеи деца от цял свят държат бели гълъби в ръце и после ги пускат да летят в синевата. Не мирясах, докато не усетих Гульо в дланите си. После стана ежедневие. Гълъбът свикна с това и сам кацаше по ръцете ми, а моят мъж вече само с престорен укор и усмивка понякога казваше:
- Много го тормозиш, не знам как ти се дава.

Един ден забелязахме един черен /не толкова черен, просто обикновен/ гълъб да се навърта около нашия Гульо. Започна се едно ухажване, едни милувки. Тогава разбрах израза "влюбени като гълъбчета" И за пръв път в живота си проявих “расизъм”.
- Абе от къде нашето прекрасно бяло гълъбче намери тая чернилка? – недоумявах.
- Нали е важно те да се харесват, а не ти. – беше логичният отговор, който получавах.

И докато се усетим в ъгъла на балкона имаше гнездо и Гульо се превърна в Гулинка, снасяйки едно яйце в гнездото! Направо не разбрахме как стана, бяхме ги оставили без надзор само за няколко дни. Бях видяла някакви клечки на балкона, но реших, че са довяни от вятъра. И после – гнездо!!!

- Ало. Здравей, Светла е. Гълъбът при вас ли е, защото не се прибра тая вечер?
- Да, тук е. Няма да повярваш. Нали се сещаш един черен, който все се навърташе около него?
- Сещам се, той не спи тук, сигурно го е страх да влезе в банята.
- Е, те явно са се харесали нещо, защото нашият гълб, да ти кажа, се оказа гълъбица и снесе яйце на балкона, няма да се прибере, защото го мъти.
- Как така на балкона?
- Така. На балкона. В края на балкона е, ако се надвесиш малко, ще ги видиш.
- А, стига бе. Чакай, сега ще погледна.

Разбира се, оставихме ги на мира и даже затворихме перманентно балкона, за да не ги притесняват евентуалните ни гости. След около месец мътене на смени /не знаех, че мъжкият участва в това/ яйцето просто изчезна и гълъбите продължиха с ухажването. Предполагам, че просто не се е получило нещо. Но след време в гнездото за един ден се появиха две яйца. А след още месец гледахме филм от Дискавъри на живо. Първо се излюпи едното яйце, след няколко часа и другото. Мъжкият взе с човка черупките и ги пусна през балкона. Последваха хранене, грижи. И двамата бяха страхотни. Единият винаги топлеше малките, другият обикаляше някъде, вероятно за храна, макар че ние им давахме доста. Толкова се ентусиазирах, купувахме им семки, белехме ги, натрошавахме им наситно ядки. Помагахме в отглеждането на гълъбчетата! Но след известно време по-малкото птиче умря. Не разбрахме какво се случи с него, но телцето му изчезна... идея нямам как са го изнесли чак до парапета на балкона, все пак не е черупка от яйце... вероятно и гълъбите си имат тайни.
Но другото птиче оживя, порасна и отлетя. Те го изгониха. Когато се научи да лети и взе да се върти покрай нас, те го кълвяха и пъдеха. Ние решихме, че ще е най-добре да не свиква с хора и не му давахме храна.

След време решихме, че балконът все пак е човешки и една неделя изхвърлихме вече празното гнездо. Мъжкият се опита пак да го изгради, но аз почиствах клечките два пъти на ден и просто не му позволих. После нашата бяла гълъбица снесе яйце на мозайката на балкона и го изостави там, завръщайки се в банята на съседите.

Един ден, докато съседите правеха ремонт, работниците давали храна на на бялата гълъбица на един картон, изцапан с мазилка, вар, гипс и знам ли още какво. Предполагаме, че затова се разболя. Не можеше да лети. Едва успяваше да литне до горе, после спря да слиза до нас. Светла я занесе на ветеринар, той предположил, че е нагълтала някакви твърди неща от ремонта или че е настинала /да им имам диагнозите/ и изписал лекарства. После съседката я занесе у майка си, докато се оправи и докато приключат с ремонта. След два дни на антибиотици, гълъбицата се почувствала по-добре и отлетяла. Майката на Светла живее през една пряка, но Гулинка така и не се върна. Надяваме се, че сега е добре. Искаме да мислим, че е попаднала при хора, които няма да й направят нещо лошо... и че наистина е оздравяла преди да отлети...

Мъжкият идваше на балкона няколко мецеса и чакаше по цели дни. После спря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите