Ами ако не й намеря добри стопани скоро, ще взема да сменя местожителството, за да мога да я задържа ;) (е, за това трябват $, разбира се... за съжаление...). Тя дори вече си познава името, което й измислих - Хеката, като древногръцката богиня (на такова почти черно коте какво друго име да му измисли човек, ако не магьосническо?) А нравът й няма нищо общо с този на другата ми котка (съвсем черната Злобара), която завещах на майка ми, когато станах студентка - онази е "темерут" - може би и аз съм допринесла за това - като малка постоянно я мачках и закачах с ръце и крака и все я гонех из къщи, като бях убедена, че така си "играем" ;) А това коте дори не се и досеща, че ръцете и краката стават за драскане и хапане - явно никога никой не го е дразнил с ръце и крака.