Мисля,4е те разбирам.Когато 4овек вземе някакво животин4е с намерението
да му помогне,а нещата не се полу4ават,запо4ва да се 4увства доста нещастен.От момента,в който мъни4кото котенце е при нас,4увствам удовлетворение,4е го спасихме от сигурна смърт(прекалено малко,слабо и болно беше,за да може да оцелее навън без помощ).Но сега имам една отговорност в пове4е и хем му се радвам,като го гледам колко красиви4ко става и колко е жизнено,любопитно и умни4ко,но и съм подтисната,защото не мога да го задържа за постоянно,а ми се иска и се притеснявам дали някой ще може да се грижи с такава любов за него,както ние го правим и дали ще се намери някой...Така 4е доколкото се 4увстваш депресирана и заради проблема с котетата у вас,мисля,4е те разбирам-поела си голям ангажимент и
удовлетворението от това,4е помагаш за момента върви ръка за ръка с тъгата
от факта,4е няма кой да "поеме щафетата" и да осигури постоянен дом за животинките.
Гадно е,но все се надявам,4е нещо ще се уреди...