все едно за моя някогашен Съни слушам.. живеехме на първия етаж (това беше преди 10 години) и той един ден се изнизал, но се уплашил и застанал под прозореца и рев, рев, всички вкъщи пощръкляхме да го търсим, накрая го чухме и го прибахме, но от тоя момент нататък постоянно се измъкваше и опрашваше котаните зад блока, после като се народи едно поколение - улични подобрени - кое синеоко, кое хем прилича на сиамско, хем е таби... бяха много красиви децата му, а той милия кекав и след всяко похождение се прибираше къде с конюктивит, къде с хрема и само го мъкнахме по лекари да го оправят, но нямаше спасение, винаги успяваше да се измъкне... даже баща ми накрая реши че след като котака така или иначе успява да ни излъже и излиза, поне да му осигури влизането и подпря една дъска на балкона - да си се прибира...