Много ми е малък процента на отгледани малки изхвърлени котета, но тези, които съм губила, умираха след няколкодневно разстройство.
Един успешен случай при необикновени условия, когато ми отиде цяла почивка на кино, беше в един творчески дом в Банки, където на втория ден от смяната си в съседна градина запищя изхвърлено едва прогледнало коте.
Не ми разрешиха да го гледам в стаята си, разбира се, но ми дадоха едно място на терасата под една пейка в административната част. Поради това сутрин към 7 ч., когато идваха на работа, първо тичаха да ме будят, че котето ми много пищяло. С един бързовар и с доброто отношение на кухнята, откъдето ми даваха например млекце, масло, ориз - вж. по-долу защо, успяхме да отгледаме душицата да закрепне за 20 дни.
При разстройство му варях оризова вода с бързовара в стаята с отпуснатия ми ориз. При запек пък му давах бучица масло, от закуската. Също му давах и бульон от супата, която ни сервираха на обед.
Накрая защъка по тревата за радост на всички почиващи, и едно момиченце от селото си го взе да го гледа.
Другите случаи не бяха толкова щастливи, но винаги бяха свързани с РАЗСТРОЙСТВО и ОБЕЗВОДНЯВАНЕ, въпреки водичката, която им давах насила.
|