лакомия. Голям мръвкар е. Всичко що е мръвка и да не става зян - хайде в шкембачето. Не че купичката му някога остава празна. Не че като каже МЯУ и легне пред шкафа с манджата си и веднага не му се поднася нова порция за угояване. Ама като види мръвка очичките му стават петорно по-големи и бърза ли барза да я излапа та чак се задавя. (Ох-х-х ще взема да ви пиша само вечер. Тук до мен се е свило на кълбо едно човешко зверче и само ми поправя гришките. Губя си мисълта докато ми прави забележки.)

Та по въпроса ... Заведох го при нашите ветеринари - те са едно много мило и симпатично младо семейство. Изключително внимателни хора. Дават акъл на такива невежи като мен да не вършат глупости. Операцията мина съвсем нормално - дори не съм си и помисляла, че може да бъде нещо по-различно. Хората му сложили упойка да не го боли и да не се стряска от кучешките миризми в кабинета им. Той все още се паникьосва на тема кучета макар, че още от мъничък им даде силен и качествен отпор. Като свършила операцията му сложили някаква инжекция, която действала три дни против болка. По телевизията пак в тези зоопредавания бях виждала да слагат на кучета и котки едни такива неща около врата им като чинии. Докато обясня на докторите какво съм виждала и какво искам зор видях, а те два пъти докато ме разберат. Добре, че хората имат абстрактно мислене, че схващат такива недодялани обяснения като моето. Оказа се, че на това му казвали ЯКА. Купих такава яка за капризанчо и два дни се разхожда с нея из къщи. Кандилкаше се като пиян морков и само се блъскаше ту тук, ту там. За скачане и дума неможеше да става. (Сега от позиция на времето вече ми е смешно и комично, но тогава хич не ми беше до смях.) Изхождайки от позицията как се чувствах след като родих моите две зверчета и как с нетърпение чакахме сутрин и вечер акушерката да ни направи тоалета, реших че и за него ще е по-добре да му къпя дупето. Това не се оказа лошо като идея. Той мирно и кротко седеше в банята с навирена опашка и чакаше да бъде подмит. Нямаше никакви усложнения. Мина цяла седмица от операцията, мястото вече не личеше и аз спрях да го наблюдавам. Лекарите му бяха сложили от тези конци, които сами се разлагат и падат. След осем дена нашия разбойник решил да си хапне мръвка. Сутринта бил сам, нямало кой да му сложи в паничката мръвка от консерва и той си намерил сам една. Гризнал я и му се усладило. Дръпнал по-рязко и го позаболяло малко, но не обълнал внимание. Гризнал пак и дръпнал по-рязко и .... о УЖАС..... от тази мръвка боли. "Я тя била от мен. Аз съм се изял." Подвил опашка нашия и като препикано мушкато се окумил и мирясал. Наял се вече. Прибрала се дъщеря ми от училище и го гушнала. Нищо не й направило впечатление в началото. Отдала ленивостта му на нормалното му спящо състояние. Да ама не. Малко след това видяла, че й нацапал панталона с кръв и че цялата къща е омазана. Изплашило ми се е червейчето да не се карам, че котарака й направил мазало и хванало да пере мокети за да няма петна по тях. (Ей доста се е озорило. В кухнята и хола не е малко място. Сега ми суфлира тук, че с Вениш лесно изтъркала всичко. Това не е реклама на препарата, а на моето зверче-двукрако.) Като се прибрах нямаше и следа от нацапано само където и да стъпя - мокро. "Що става в тая къща бе щерко?" - вряквам аз, а то обяснява, че разляло вода. Ква вода бе братче, то цялата къща плува и тъй като три пъти ни наводняваха по-миналото лято аз вече съвсем настръхнах. Хеле разбрахме се с малкото преди да бъде изядено (от майка си). Гледам го тогава наш Съни лежи мирно, кротко и гузно в коша си и гледа жалостиво. "Добре де, вече знам че съм направил беля, но ме и боли, та ... ще ми помогнеш ли? Мяу." От дупето му стърчи едно черво около 5-6 см. Прилоша ми. Хайде пак на доктор по спешност. Приемат ни веднага и дори си отложиха една операция запланувана предварителбно. Разтичаха се хората втрещени от чудото, което е сторил наш лакомник. Бяха безкрайно впечатлени как е успял да направи това при вече затворена рана и да изтърпи болката, която го съпътства. Мен ме изгониха в чакалнята и от време на време чувах по едно жално МЯУ. След това изпълнение яката си я носи цяла седмица и не му я свалих докато не се убедих, че няма пак да се самоизяде. Та така на нас кастрацията ни излезе повече от 60 лв. За спомен си имаме яка и тема за смях и закачки.

Яката хич не ми е в излишек. Като ходим на вилата го пускам да ходи където иска и да се прави на голям батко - вече немога да кажа Мъж. Тогава настава едно тичане, катерене, скачане и .... само да го гледаш. Не дава на други котараци да припарят в двора. Голям е побойник. Има само една кака котарана Хубавица и бате Рижко - огромен красавец самец - които много харесваме. Те си имат на село стопани, но ние си ги харесваме, храним ги , галим ги и когато сме там те стоят само при нас. Друг път ще ви разказвам за кака Хубавица, която вече е мама и как и откраднахме едното малко за една вечер.

И като се приберем - градските чада - в София настава едно къпане и пудрене и за да не се ближе поне половин час му слагам яката. Ама вече се изучи и с тази яка да се ближе, ще трябва да я мисля да я уголемявам.

Хайд стига ви толкова, че то стана роман с продължение.