Виж сега - аз не съм фанатик.
Има доста кучета край мен - вкл и бездомни.
Те не ме закачат - аз не ги закачам.

Правил съм неща с които не се гордея - особено като дете.
Натрупал съм кофти карма.

Ама все пак аз ти казвам следното - ако куче ме нападне - готов съм да го утрепя но да не му позволя да ме ухапе. За това не са ме хапали кучета. Жената не беше на този акъл - викам и - там има кучка - внимавай. Тя - ама аз проблем с кучета нямам. А кучката разгонена. А жената в мензис. Е кучката охапа жената.
А аз като по параноичен - следях къде е кучката - ама не можех да отследя и жената и кучката - не съм толкова добър.

Не мисли че съм в състояние да утепя безпомощно куче - в състояние съм да убия куче което напада мен, близките ми, хора или котки*. Стига да не е куче пазач а аз или хората и т.н. не сме в охранявания от кучето регион.

Тоест аз смятам - в града място за бездомни кучета няма (котките винаги имат дом - няма бездомна котка има котки с един дом има котки с много домове).
________
*Участвал съм в опити с кучета - е кофти ми беше.
Беше ми кофти дори когато опитните животни бяха плъхове. Ми те мамка му се изправяха на задни лапи а с предните (направо ръце) се държаха за решетката - и сега не знам - аз ли съм нещо дефектен или наистина ама ми се струваше че животните знаят перфектно добре какво ги чака. А нямаха нито вина нито шанс.
Кофти.
А в гладните години купих един път мисирки. Е трябваше аз да ги приведа от живо в подходящо за ядене състояние. Кофти.
И се сещам за индианците които са се молили на духа на животното....

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите