Във връзка с публикуваната информация в "Женския клуб" относно изоставянето на новородени деца, искам да ви предоставя нещо за четене, което мен лично ме накара да се замисля за любовта и жертвите, които една майка трябва да прави ежедневно...
Мисля че любовта и саможертвата е заложена в сърцата и на хората и на животните...
(следващата статия бе публикувана в списание "Пробудете се" - брой Януари-Март 1997 г., изд. на "Watchtower Bible and Tract Society"; снимката е предоставена от "Дружеството за защита на животните за Северното крайбрежие ")
"Любовта на една майка към нейните деца"
Тя беше просто една бездомна, късокозинеста, безименна котка с пет котенца, която се опитваше да оцелее по бедняшките улици в източната част на Ню Йорк. Тя се беше настанила в един разнебитен, изоставен гараж, изложен на чести пожари с неясен източник. Тя претърсваше квартала за изхвърлени остатъци от храна, за да е в състояние да изхрани своето растящо потомство.
Всичко това беше на път да се промени на 29 март 1996 г. в 6 часа и 6 минути сутринта. Един такъв пожар бързо обхвана гаража. Домът на котешкото семейство беше в пламъци. Пожарна команда N175 пристигна бързо и скоро овладя буиния огън. Дейвид Джанели, един от пожарникарите, чу писъците на котенца. Той намери три от тях до самата сграда, друго на три четвърти от пътя до отсрещната страна на улицата, и петото на тротоара. Котенцата бяха прекалено малки и не биха могли да се спасят сами. Джанели забеляза, че изгарянията на всяко следващо котенце ставаха все по-тежки - явно някои са чакали по-дълго да бъдат спасени, тъй като майка им ги е изнасяла едно по едно.
Ето как нюйоркският вестник "Дейли нюз" от 7 април 1996 г. съобщава за това как беше намерена майката и за нейните грижи за децата й: "Джанели намери майката, свита от болка на едно празно място наблизо, и гледката натъжи сърцето му. Клепачите и бяха подути и затворени от дима. Възглавничките на лапите сериозно обгорени. Тя имаше ужасни изгаряния по муцуната, ушите и краката. Джанели намери един празен кашон и внимателно настани в него майката и котенцата й. 'Тя дори не можеше да си отвори очите - казва Джанели - Но докосваше котенцата едно по едно с лапата си, за да провери колко са.'"
Когато те пристигнаха в местното Дружество за защита на животните, положението беше критично. Разказът продължава: "Бяха използвани противошокови медикаменти. На смелата котка поставиха интервенозна система с антибиотик. Върху изгарянията й внимателно бяха нанесени антибиотични кремове. После тя бе поставена в кислородна камера, за да се подпомогне дишането й, и целия екип на Дружеството за защита на животните следеше със затаен дъх какво ще стане... След 48 часа героинята вече можеше да сяда. Подутите и очи се отвориха и лекарите установиха, че зрението й не е засегнато."
Сега се замисли малко.
Опитай се да си представиш тази смела майка, с нейния естествен страх от огъня, да влиза в изпълнената с дим, горяща сграда, за да спаси своите маукащи деца. Ако беше влязла дори само веднъж, за да изнесе своите малки и безпомощни котенца, вече би било невероятно; но да направи това пет пъти, и всеки път да изпитва болката от допълнителните изгаряния по лапите и муцуната си - наистина е трудно да си го представи човек! Смелото животно беше наречено Скарлет (Алена), защото кожата на обгорелите места беше алено червена.
Когато Дружеството за защита на животните за Северното крайбрежие разпространи по света тази вълнуваща история за майчината любов, отвсякъде започнаха да се обаждат по телефона. Повече от 6000 души - дори и чак от Япония, Хонландия и Южноафриканската република - се обадиха, за да питат за състоянието на Скарлет. Около 1500 души предложиха да вземат Скарлет и децата й, за да се грижат за тях. Едно от котенцата по-късно умря.
Скарлет развълнува сърцата на много хора по света. Това те накара да се запиташ дали сърцата на милионите майки днес, които се оттървават от децата си, докато са още в утробата им, или малко след раждането, не са смутени от примера на Скарлет за майчина любов."
www.bullmastiff.hit.bg
|