Имах един такъв случай, след кастрация на женска котка. Не веднага след кастрацията, а може би десетина дни, като й мина от операцията, тя просто полудя и стана много враждебна към сина си. А сина й взе да съзрява полово и взе да й се качва отгоре. След втория или третия му опит тя го подгони жестоко из апартамента.
Бяхме се паникьосали, защото тя го гонеше с адски викове, само като го зърнеше, онзи вече не смееше да излезе изпод креват дори. И като я възпирахме, тя пак се втурваше към него. Много се разтревожихме, защото всяка сутрин ги размествах в отделни стаи, дори заключвах едната, защото тя се хвърляше върху бравата на вратата, да го напипа оня. И оставях майка ми с тая тревога, а тя не можеше да се движи много добре, и беше голямо главоболие. Тя го преследваше с такава сила и диви викове, каквито не съм чувала и от уличните котаци, като се сбиват.
И постепенно някакси, нещата се успокоиха. След това ми обясниха, че това било нервност след кастрирането, фактически нещо като климактериум. Защото котката беше голяма, на 7-8 години и фактически нямаше кастрация, а изваждане на матката заради пиометра.
Както изтърпяваме климактериума - и нашия, и на близките ни, трябва да се изтърпи и това, си мисля...