В същност се оказва, че котките чудесно помнят роднинските си връзки. Нещо, което аз не знаех. Друг е въпроса доколко това има някакво значение за тях.
При родство от женски котки няма никакви проблеми.
Баща със синовете си - също.
Обаче майка със синове е нещо друго.

Пак повтарям - личен опит. Най-големия и основен проблем в момента идва от майката. Щом тя чувства болка всеки път когато види малкия или той се доближи до нея тя ще започва да го хъска и/или напада.
По мое мнение носенето на единия при другия има отрицателен ефект по простата причина, че го приемат като нещо наислствено, като заплаха, като интервенция. Затова мисля, че те сами ще определят границите си ако им се даде такава възможност. Разбира се хора около тях трябва да има. Както и да се намери бърз и качествен начин за разтърването им.
Другия вариант е да се разделят докато на мама крачето спре да я боли и тогава вече да ги свиквате.
Това с миризмите също е вярно. Може би най-добрия начин е да се даде на котката да се овъргаля в любима дреха или завивка на собственика и после да се занесе на малкия. Както и обратно. Това в случай, че котката мирише на себе си, а не на доктори. Но за момента ми се струват достатъчно изтормозени и двамата за някакви драстични затваряния и къпания.