Ние сме гледали вкъщи доста котки, не само наши собствени, а и два-три пъти /по за доста време/ котки на приятели или роднини. Най-откаченият ни котарак беше един сиамец. Иначе беше душичка, обаче имаше навика, като се ядоса, да се тръшва по гръб и да почва с всичка сила да се рита по носа. Спеше на главата на майка ми, избутваше я от възглавницата и страшно се сърдеше, ако някой рече да го махне оттам. С нея най-много се разбираха и като се случеше тя някой път да се прибере от работа и да не му обърне внимание, той отиваше в някой ъгъл и почваше да се цупи. Веднъж пък същият този сиамец взе, че се напи. С домашна ракия. Това всъщност не го видях лично, после ми го разправяха - счупил бутилката, почнал да ближе разсипаното и после взел да хвърчи като изтребител из коридора. А пък веднъж се беше овъргалял целият в едни подправки. Сигурно цяла седмица миришеше на какво ли не. Забавна гадинка беше... А пък на село имахме един котарак, който обожаваше да спи в отворената фупна. И като сменихме печката с по-нова, той се обиди и забягна нанякъде...

[/Усмихни се... утре ще бъде по-зле.[/