Имам приятели ветеринари и когато си взехме котарака още нищо не знаех и почти нищо не бях чела за котките. Доверих се на тяхното мнение и опит и направихме кастрацията доста рано. Рано поне по мнение на повечето, които пишат, че половото развитие на котарака трябва да е завършило. Няма с никого да споря, защото не съм компетентна и за добро или лошо операцията вече е факт. Надявам се само да не съм навредила по някакъв начин на моето съкровище.
И на мен ми казаха, че котарака ще стане дебел, мързелив и гальовен. Нищо от това не се случи. Нищо във външния му вид и поведението му не се промени.
Не маркира, защото никога не е маркирал.
Операцията трае много кратко. Минути. Нашия си го взехме още докато беше под упойка. Казаха ни да внимаваме да не се простуди и да не падне от високо. Това се отнася за първите няколко часа след операцията. Мисля, че тестисите не се отстраняват, а се завързват по някакъв начин и в последствие изсъхват от липса на кръвоснабдяване. Не съм сигурна за последното и моля да бъда извинене ако прозвуча некомпетентно
Саймън след като излезе от упойката и вече не залиташе докато ходеше започна да ближе раната си, но само толкова, нищо страшно. После скочи върху гардероба и аз през цялото време докато спеше там не смеех да мръдна, за да внимавам да не падне и да го сваля след като се събуди.
Не знам дали го е боляло, надявам се да не е страдал. Не изглеждаше да изпитва някаква болка. Човек винаги се притеснява. Операция е все пак

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.