И аз да кажа. Имам син на 10 г. и котарак на 2,5г.Синът ми не се грижи много за котката, но никога не съм изисквала това от него. Иначе е сташно привързан и взехме котето заради него-бяхме му обещали. Имайте пред вид, че това да се грижиш за домашен любимец е голяма отговорност. Бих го сравнила с грижите по отглеждането на дете. За доста от нас в клуба котетата са ни като дечица.Ако не сте убедени цялото семейство, че искате котето и ще го обичате истински, ще понасяте щуреенето и белите, които би направило(защото бели ще има, особено ако си вземете малко коте), то тогава по-добре да се откажете от тази идея докато е време.

Котаракът ми не мирише, дори и да си навра лицето в козината му-най-много да ми полепнат косми. Миризма може да има ако тоалетната, която използва не е на време почистена. Моят Саймън(котарака) е кастриран. В никакъв случай не давайте хапчета за разгонване

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.