Аз също моля да ме извиниш за резкия тон.
Сигурно си още млад и затова изживяваш разочарованията
толкова силно. Пази си силите, защото, уверявам ти, всеки
човек, във всяка професия, цял живот, изпитва повече разочарования,
отколкото радост. Щастливи са тези, на които работата носи
удовлетворение. За това е нужно професионално и човешко само-
чувствие (но не и неоправдано високо) и позитивна настройка.
Ако отиваш на работа с мисълта, че няма да се справиш с възникналите проблеми, наистина вероятността да не се справиш е огромна. Имам
известен брой колеги, които идват на работа направо уплашени - да
не им възложат трудна задача, да не би шефът да им се скара за
нещо. Те са в непрекъснат стрес, не смеят да отстояват мнението си,
не са способни да вземат решение и да поемат отговорност. Представям
си в какво състояние се прибират вкъщи.
Професията на ветеринарния лекар е адски трудна (според мен доста
по-трудна от тази на хуманния лекар), затова хората, които са се
посветили на нея, трябва освен професионализъм, да притежават и
голяма доза търпеливост и способност да убеждават. Знам колко е
трудно с някои хора. Брат ми често има пациенти, които му водят в
безнадеждно състояние - например котараци, които не са уринирали по
4-5 дни, и ако не успее да ги спаси, той излиза некадърния. Или пък ако
не може да излекува бързо хронично възпаление на ушите на куче,
които не са почиствани през целия му живот... Виждам как страда, когато
му умре пациент, обаче някои хора не могат да разберат, че чудеса
не стават и спасението на животинчето е било в техните ръце, но те
са пропуснали момента и трябва да обвиняват единствено себе си.
Ох, написах цял трактат. Желая ти кураж, за да се справяш в трудни
ситуации.

Въпреки това не съм съгласна, че котките трябва да се къпят често.