Благодаря, но трябва да ти кажа, че ако бяхме зле със сигурност досега да съм се оплакала няколко пъти. Така се паникьосвам, че не мога да си мълча
Добре сме. Наддали сме цели 500гр. и днес просто не можах да повярвам като я теглих.
Иначе си е все толкова ужасна. Добре де, малко по-малко. Все тича да се закача със сина си, или той с нея Това в 80% от случаите се превръща в сериозен бой. Вече започва да ме боли главата от тях. Май тая работа така няма да я бъде
О, и в тази връзка моето съпружеско тяло е възложило да ви питам - койото има наблюдение разбира се - бият ли се майките със синовете си (или по принцип женските с мъжките котки)? Защото аз смятам, че това нашето е по-скоро изключение отколкото правило, а той смята, че било нормално.

Иначе снощи се замислих какво нещо е природата. Малкият звяр (т.е. мама котка) вече почти няма следи от белега от операцията и беснее и се катери като ненормална, а са минали само 21-22 дни. От същата такава операция една клиентка ми каза как се е въстановявала повече от година..... Абе много сме несъвършени това хората