Много се радвам, че засегна тази тема, понеже действително доста хора са в заблуждение относно това. И най-лошото което е, че самите ветеринари са най-големите виновници за разпространението на това заблуждение. Почти сигурна съм, че поне едно 90% от ветеринарите биха посъветвали стопаните да не си къпят котките по-често от веднъж на 2-3, че и повече месеца, а това съвсем не е така. Останалите 10% може би биха били микробиолозите или пък хора, които са си имали работа с дългокоси породи котки. Незнам за верото дали е подходящо (в момента нямам в наличност да проверя, но при първа възможност ще му измеря пХ-то и ще ви кажа дали става поне в това отношение, понеже козината, всъщност по-специално кожата на котката не позволява третирането й с каквито и да било кисели продукти, киселинността трябва да е значително по-ниска, от тази да речем при хората, да не би да става въпрос за чужди продукти?). Да си призная, и аз съм малко скептична относно това, може би предразсъдъци... но не бих си измила котките с подобен препарат, при наличието на толкова много добри котешки шампоани... не виждам къде е логиката да се мие с веро?!...
И нещо ВАЖНО да подчертая: да НЕ вземете сега масово да си къпите котките! В случая става въпрос само за ДЪЛГОКОСМЕСТИТЕ породи! Тези при които са силно развити потните и мастните желези, и тъкмо това налага и по-честото им къпане, а не само това, че щели да изглеждат по-добре, видиш ли...
Когато аз си взех моите мишки не бих ги къпала така, но факта че като ги взех бяха целите поразени от микроспория и трихофития (кожни болести) наложи доста често къпане за определено дълъг период. И това беше на микробиолог съвета. Бяха още съвсем мънички (60 дневни) и до края на редовното третиране бяха почти привикнали с водата. Може би е било за добро все пак, понеже ако не бяха болни не бих ги и къпала така (може би само веднъж) и нямаше кой да ми каже, нали всички масово съветват - не си къпете котките. Аз обаче ще ви посъветвам да си къпите котките (в случай, че са дългокосмести), ако искате те да са здрави. Кожата и козината съвсем логично имат най-вече защитна функция. А когато кожата или козината са наранени или не са в кондиция, тази функция се нарушава. (Да не забравяме също, че и през кожата тялото диша. Но не и когато тя е мазна!) Персийската котка трябва да се къпе минимум веднъж в седмицата, като добре е това да бъде дори по-често от 1 път. Козинката й не бива да бъде мазна или да застава на кичури, а да е свободно падаща по тялото, без възли и заплъстявания (които се получават най-вече от некъпане). Подкосмието трябва да е пухкаво и нежно, незаставащо както казах на кичури, а осилестите косми - с блясък, но не и блясък от мазнина, а блясък от добра поддръжка, отглеждане, храна... Това за витамините по козината също са митове и градски легенди - там има само вит. Д (получен от слънцето, в случай че не ходи навън или не стои на слънце и такъв няма), който котката при облизването получава, но не й е чак дотам необходим, понеже реално тя си получава всичко необходимо от храната.

П.П. Моля те, не се отказвай да пишеш повече! Не се засягай от подобни думи, Кари е човек, който действително не би те наранил умишлено! Все пак, на всеки се случва да изпадне в заблуждение, човешко е...
А и ти, по начина, по който пишеш... ми навяваш асоциации също на един човек - ветеринар, който отвреме-навреме чете тук, отглеждащ страхотни персийски и хималайски котки, бъркам ли?

Когато единственото, с което разполагаме е чук, всичко наоколо ни изглежда като пирони