|
|
| Тема |
 Обич или изгода? |
|
| Автор |
Цвeти (глезанка) |
|
| Публикувано | 20.08.04 17:07 |
|
|
|
Може би ще ме наплюете, но искам да ви попитам - според вас котките обичат ли ни наистина или ... как да го кажа - съжителстват с нас по необходимост? Дали биха били по-щастливи на воля на вън? От това, което чета и от моя скромен котешки опит те са самостоятелни същества със силно изразен характер, почти като хората (за разлика от кучетата при тях май изобщо отсъства понятието "предан"). Понякога моят МърДжо идва и на котешки ми казва "Обичам те с цялото си котешко сърце!" При това най-върховната обич я изразява с галене и леко, мнооооого леко хапване, по-скоро галене със зъби! Но това се случва рядко. Обикновено е "дръпнат" и ми се умилква с повод - "Тоалетната ми е за чистене вечеееее!" или "Аре де, аре сипвай я тая манджа, до кога ще ми обясняваш колко съм сладък, това и сам си го знам!" В същото време на непознати се умилква много и често заспива в тях от умиление. Изключение правят само децата, от които изпитва панически ужас и страх.
Та да не се отклонявам - според вас котките способни ли са на обич? Биха ли ни чакали и тъжали за нас, когато някой от семейството отсъства за по-дълго? Или пък те ни обичат до толкова, до колкото са способни на това, а наш проблем си е, че не ги разбираме...
Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта! 
| |
| |
| 
|
|
