|
Тема |
Re: Ах, гадината капризна! [re: Цвeти] |
|
Автор |
Survivor (новак) |
|
Публикувано | 11.08.04 12:02 |
|
|
Гадинаааа
Наш'то блонди също се пробваше да ни изнудва са храна, обаче ние не се поддадохме. Не че не сме податливи, просто в онзи момент бяхме във финансова дупка и известно време се налагаше малко да ограничим разходите. Като послушни питомци първо минахме от ток на газ (и досега се топлим и си готвим с газ ), после станахме "вегетарианци" (и любимата реплика "Че то е и полезно"), а през това време котица-мотица маа "маркови" манджи . Обаче в един момент просто се наложи и тя да мине на по-ненатоварващ режим. То не бяха муцуни и фасони, не бяха гладни стачки, не беше умилкване около хладилника. И един такъв обиден поглед тип "На МЕН, бялата пухкава прелестна мър-мячеща принцеса да ми поднесат ТОВА".. А "ТОВА" беше я варени пилешки глави, я някой специален котешки колбас . За две-три седмици, докато се закрепи положението, си играехме на "царската особа е обидена на прислугата", но после свикна. И започна да се радва и на по-обикновени, че дори и необикновени манджи. Сега пак и купуваме деликатеси (и ние си имаме една консерва, от която направо пощурява), но и тя пък нищо не отказва.
Един път даже сме седнали да приготвяме разни вксотийки за едно гости. Докато белим варени картофи за салатата, един картоф се изхлузи от чинията и падна на земята. Майко мила, бялата стрела така се хвърли отгоре му, човек да си помисли, че прясно месце е надушила. А един път я сварих сладко-сладко да си хрупка току-що нарязани домати... От ступор даже не се сетих да я изгоня от масата, само послушно и поставих чинията на пода . Добичето ми сладичко!
Но тя по принцип е доста схватлива. Все още се опитва да ни "действа", но бързо разбира, че няма пет-шест. И знае няколко думички, пък и ние понаучихме котешки, та се разбираме. Вчера легнала на спалнята, ама така, че от всякъде има място за половин човек (не знам как го прави тоя номер, но винаги успява). Само и казах "Хайде на твоето легло" и моментално се махна и си отиде на нейното "легло" - върху секцията .
но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам
|
| |
|
|
|