Здравей! Просто не знам какво да кажа.... Това, което се е случило е ужасно! Едвам се сдържам да не се разплача и то само защото съм на работа и сина ми е с мен(той също е на 9 г.) Не съм му казала за котетата, защото е много чувствителен и страшно ще се разтрои. По-малкото зло е това, че детето ти не е пострадало, ако изобщо може така да се каже. Представям си какъв стрес е било за нея, пък и за теб...Може много да се говори и да се дават съвети когато "каруцата вече се е обърнала" и когато не си пряк участник в нещо толкова ужасно...Може би наистина котетата е трябвало да си стоят в къщи...Не знам... Вчера като се прибирахме от работа и минахме с колата покрай едни деца, едното от които държеше едно малко рижо пухче-също като наш Саймън. Казах на мъжа ми, че ще се върна да го взема, защото иначе то сигурно ще умре, макар че това коте може да не е било улично, а на детето, което го държеше....
Мисля, че мъжа ти е прав за това да не погребвате котето на вилата. Може някъде около блока... Друго коте може да вземете, ако дъщеря ти иска. Не мисля, че ще има някакъв проблем със Съни особено ако е по-малко. Дори според мен това ще и помогне по-бързо да преодолее травмата. Ще има отново другар в игрите...Ето например тук във форума се предлагат няколко котета. Но каквото и да кажем- станалото е вече станало. И още веднъж добре, че детето ти е невредимо...

П.П. А хората...
За тях просто нямам думи. Много често имам чувството, че в България ако паднеш и болшинството от хората ще те прескочат и ще си продължат по пътя:((((

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.