|
|
| Тема |
 Елза вече я нама.... |
|
| Автор | Asss (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.06.04 01:38 |
|
|
|
Здравейте
Днес ми се случи това от което най-много се страхувах. Две големи кучета уловили миризмата на котетата и тръгнали към тях. Дъщеричката ми се уплашила, грабнала котетата и пищи и бяга пред кучетата, а те след нея.
Чувайки писъците й изкачам на терасата и й завиках да пусне котетата и да избяга. Взех си ключовете и хукнах да спасявам, нещо си... В момента не мислех толкова за котетата, колкото за дъщеря ми. Бях се уплашила, че могат да я ухапят. При нас има 4 случая на ухапани деца от кучета. Толкова бързо съм изтичала, че сега сама немога да си повярвам, че съм била способна на това.
Едното куче беше порода булдог - немога да ги гледам такива разлигавени. То тръгна да ме души и за малко не го сритах. Стъписах се. Добре че трая секунда. КУЧЕТАТА БЯХА ДОМАШНИ. Не от кварталните помияри. Дъщеря ми в това време вече неможеше да й се разбере пищи ли, плаче ли - беше стигнала до истерия. Елза вече предаваше душицата си. Погалих я леко по главичката и като видях, че си заминава я оставих и се обърнах към Съни. Тя вървеше по-едра и по-силна. Беше толкова уплашена, че неможеше да ме подуши, а ми съскаше и се опитваше да ме ухапе и одраска. В това време пристига стопанката на кучетата (бях я видяла да си говори с други хора и да върви полека по пътеката, но като не я познавам...) и ми казва: "Но моля ви оставете ги те само ще ги подушат."(котетата)
"Това, че убиха котето подушване ли го наричате?"
Гушнах Съни и полумъртвата Елза, едва поуспокоих малко дъщеричката си и се прибрахме в къщи. Звъня на ветеринарната лекарка и я помолих да ни изчака (Виждах, че Елза си отива, но нали казват, че имали 9 живота се надявах на невъзможното.).
Докато чакахме рейса тя се напишка в мен, нещо изкъркори на два пъти в коремчето й .... и това беше. Дори не измяука. На Съни сложиха две инжекций - едната против стреса и друга някакво лекарство и витамини.
Като се прибрахме в къщи детето ми разказа, че стопанката на кучетата е била помолена да ги върже защото наблизо има малки котета. Тя обаче не направила нищо. Съседите от блока също нищо не направили за да помогнат на детето ми, нищо че и техните внуци играят с нашите котета. Те бяха любимци на децата от 2 до 18 години. И никой от възрастните около десетина човека да не се е мръднал да помогне на едно 9 годишно дете.
Е къжете ми как да съм човек в такъв случай?
Имали ли сте такъв случай и как се оправяте с децата си? Да търся ли хората дето ми донесоха котетата и да им искам още едно? Съни дали ще си спомни, че това е неино братче или сестриче? При нас е от около 2 седмици. Лекарката ми каза, че е прекалено уплашена и добре, че сме я занесли и нея. От страх можело да й се пръсне сърчицето. Новото коте няма ли да я изплаши допълнително? Сега след като е толкова уязвима няма ли да й направи нещо?
Извинете, че ви товаря с проблемите си, но досега ми обяснихте толкова много неща за които дори не съм и помисляла. Около нас всички гледат кучета, няма към кого да се обърна.
Моя ли беше грешката, че разрешавах да изнася котенцата да си играят с тях пред блока? Вместо да радвам детето си аз му докарах такава травма.
Мисля да погребем котенцето на вилата, но мъжа ми предположи, че винаги когато отиваме там ще й става мъчно. Гробчето непрекъснато ще я връща към страшния момент. Какво да сторя? Ако имате възможност моля отговорете ми до 16 часа днес.
| |
| |
| 
|
|
