Бъдещето на Истинската котка

Ако сте готови да приемете теорията на Шрьодингер, то тогава всичко е цветя и рози - всъщност вероятно последният човек на Земята ще надникне от бункера и ще открие котка, която клечи и търпеливо чака някой да отвори хладилника.

Всъщност теориите не важат. Истинските котки оцеляват. Превърнали са оцеляването в изящно изкуство. Кое друго животно го хранят не защото е полезно или защото варди къщата, или пее, а защото, когато най-сетне се нахрани, добива доволен вид? И мърка. Мъркането е много важно. В мъркането е смисълът. Мъркането си струва и Страшилищата под леглото, и смрадта от време на време, и воя в четири сутринта. Други същества са наблегнали на големите зъби, дългите крака и прекалено щракащите мозъци, докато котките са се задоволили само със звук, който съобщава на света, че са щастливи. В голямото еволюционно надбягване мъркането е трябвало да бъде чифт циментови маратонки; вместо това то отредило на котките участ доста по-добра от очакваната, като имаме предвид доста нещастния летопис на отношенията на Човечеството с по-малките си братя. Котките са се научили да еволюират в свят, измислен принципно от природата, но на практика - от хората, при което са станали страшно добри в това. Мъркането означава: „Направи ме щастлив, и аз ще те направя щастлив." На рекламната индустрия й бяха нужни векове наред, за да загрее тази измамна истина, но когато най-после я загря, тя успя да продаде ужасно много Кукли-зелки.

На Истинските котки трябва да им признаете превъзходството.

Ако не го признаете, те само ще изчакат да ви видят гърба и сами ще си го вземат.

Но е хубаво да мислим, че бъдещето няма да се окаже толкова лошо, колкото хората предсказват, т. е. ако то случайно даже съществува, то сред куполите и тръбите на някоя орбитална колония, след стотици години, динамични хора с упорити брадички, хора, които знаят как да копаят руда на астероидите и тям подобни, пак ще стърчат пред биомодулите си и ще блъскат по пластмасова чинийка с лъжица.

И ще крещят „Зит!" или „Уип!", ако имат малко акъл в главата.