с лошо отношение, наказания и крясъци ще влошиш положението.

Преди като пътувах виках майка да гледа котаците.
Обикновено заварвах следното: майка, барикадирана в кухнята с леко накърнен, но все още несломен боен дух, а в останалата "свободна от окупатори зона" котаците вилнеят като във филмова антиутопия с Кърт Ръсел - дерат, рушат, завземат и опикават. Майка на равни интервали, въоръжена с метла, парцал и белина излиза от кухнята. Търка, бие се, чисти и крещи. Котаците се разбягват и се скриват. Майка ми обнадеждена свършва белината и се прибира в кухнята. "Ще ги науча аз на ред!"- сподели ми тя с блеснал поглед - "Само да имах малко повече белина...ама бащата ти нали не може да дига тежко. " Беше си измислила едно приспособление с което удряше и трещеше по пода, като едновременно с това крещеше "Всички във кошницата!". "Засега не са се научили да се прибират, но вчера този рижавия почти се прибра" - ми каза тя.