На твое място не бис се двоумила, още повече, че имаш такова огромно желание.
Аз по цял ден съм на работа, връщам се късно вечерта.
Тя ме среща с умиление, мърка, глези се.

Също като теб исках да си имам другарче, накрая съдбата си каза думата.

Взех едничко за моя позната, която не го потърси един месец. После се появи и безцеремонно ми "разпореди" да го сложа в Едно кашонче!?, че не можела да пипа котка и така да и го занеса.

Тръпки ме побиха, как ще дам котето, при условие, че реката е наблизо.
Помислих минута, две и отсякох! Може да е самичко в къщи, може да е ми е трудно, но котето си остава при мен!

Вече една година и нещо се гледаме.
Е, има разни проблеми, но са решими.
Най-съществения е отцъствието ми през отпуската, но имам на кого да разчитам и този проблем вече отпадна.

Така, че смело вземи коте, ще де привържете всички. И ще си го гледате.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите