Някъде по-нагоре имаше въпрос към мен защо мисля, че кастрацията не е препоръчителна.
Ще за почна с това, че гледам котки откакто се помня и съм израсла с тях. Това прави над 20 години. Преките ми наблюдения над кастрирани котараци - животните напълняват, ама ужасно, така че стават неприятни за гледане, стават лениви и в общи линии се променят доста. За съжаление обаче това се проявява след по-дълго време. За женските не знам, не съм имала наблюдения досега.
Колкото до моралната страна на въпроса, да котките имат душа, както и всяко друго животно по света. Тази позиция /че животните намат душа, ерго можем да правим стях каквото ни е угодно/ е произлязла от християнската религия и за съжаление е силно разпространена в западната култура. Резултат - това което става с природата по цялата планета.
Дали котките могат да имат желания?
Практика ми е да гледам по повече от една котка, защото отсъствам по цял ден от къщи и така е най-добре за животните. Едната ми маца забременя, другата я оставих да почива. На следващия сезон за съжаление стана пак същото, защото първата хитруша не даде нишан и когато разбрах че е разгонена вече беше късно. Другата котка висеше непрекъснато в кашона й, грижеше се за малките чистеше ги играеше си с тях, само дето не можеше да ги кърми.
И изобщо така демонстрораше желанието си да има собствени, че нямаше начин да не й осигуря тази възможност.
Котките и всички животни разбират много повече неща, отколкото ние предполагаме и те непрекъснато се опитват да контактуват с нас, но ние не разбираме техния *език* защото те говорят повече с тялото си, нещо което хората отдавна са забравили. Знаете ли какво значи да ви напсуват с опашка?:)))))
Дали помнят?
Ами имах един котарак. Най-умната котка, която съм виждала. Като стана на подходяща възраст го ваксинирах, както се полага. Ветеринарят ме предупреди, че от ваксината може да му е лошо един-два дни. Което и стана. Виждайки му мръсния поглед, държах вратата на спалнята надлежно затворена. Гадтта ме издебна да я забравя и се изпика НА МОЕТО легло. Като се има предвид, че това е единствения път в живота му, когато го е правил извън банята.
Въпросният котан си имаше другарче, /женско/ което един ден загина. Трагедията която последва не е за описване. След което той напусна къщата и се превърна в един уличен хулиган.

В момента обаче е без уши, непрекъснато е в кървящи рани, някои от които инфектирани, при все че е горд баща на няколко поколения котки из махалата, да не говорим че е единствената котка, която обръща в бягство глутницата помияри, които разкъсаха 6 мои.
В резултат съвсем сериозно се запитвам дали да не го кастрирам, защото е вече на 5 години, а ссъседите, които всъщност го превърнаха в улична котка, защото *детето много го харесва, но не можем да го гледаме в апаратамента* вече дори не му хвърлят храна, защото вече не изглежда достатъчно атрактивно с безухата си гнояща тиква. А аз си го обичам всякакъв и се чудя дали не е вече време да си го прибера обратно.
За целта трябва да го кастрирам, но се чудя как да превърна този горд биткаджия в тамагочи.
Кастрирането е оправдано, когато животното страда или е вече възрастно или изтощено от многобройни раждания. ПОне аз мисля така.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.