Благодаря. Другите котки са добре, едната ще роди скоро
Но знаеш ли, за 3 години погребах 7 котки. 6 от тях разкъсани от помияри. Живея на първия етаж и както и друг път писах тука, непускането и неизпускането навън са невъзможни. Котката иска да ходи и броди където си ще. Освен това тука върлува една глутница помияри, която се е осмелявала да ми влезе даже вътре в кухнята, само и само да се докопа до коте. Хранят ги разни човешки помияри, така че не убиват от глад, убиват просто за удоволствие. Не мога да ти опиша безсилната ярост, която ме обзема като ги видя. Така че, по някякъв начин свиква се. Само дето всеки път като си галиш котката си с ясното съзнание че може и да е за последен път.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.