та аз толкова време не съм спирала да искам...

- имала съм коте - като по-малка, намерих го на улицата- само, плачещо, още бебенце. Ревах на майка ми, че ако го оставя ще умре и тя се съгласи. Но го изтърпя само докато поотрасне. Беше тоооолкова готин! Най-дивото животинче, което съм виждала - просто не се спираше! Мушкаше се под радиатора зад дивана и излизаше от другата страна цялото в паяжини...голям смях! Катереше се по краката ми докато например ям на масата... Толкова беше мило и толкова се привързах. Та ние го хранехме с капкомер, докато се научи да лочи! И му бях сложила една моя зимна шапка от онези дето са от овча кожа, за да може да спи спокойно и на топло. Никога няма да забравя картинката как се сгушваше цялото в нея и мислейки я за "мама" я месеше докато заспи... Израсна невероятно щастливо и обичано котенце и все пак беше още малко, но така и не можеше да се научи къде да си върши работите... Майка ми не издържа и го свали в мазето! После го дала на леля ми, която е голяма коткарка. Тя пък го занесла на нейна колежка... Тогава не можех да се противопоставя... По-късно разбрахме, че бил станал 5кг.- мов котарак и новите му "родители" му позволявали всичко... Все още си мисля, че можеше да бъде мой котарак...

- следващи опити:
- куче- взето със съгласието на родителското тяло. едно невероятно малко диване, което притежаваше не само неизчерпаема енергия но и много ум! Беше дадено на някой си от майка ми, понеже не можела да издържа и "горката" щяла да загине... Беше ми поставен ултиматум- "или кучето или аз..." И така...бях победена... Много ми липсваше, понеже се бях привързала доста...
- хамстер - неблагоразумно го пуснах да се разходи из стаята. после не искаше вече да стои в аквариум и непрекъснато се опитваше да излезе душейки нагоре и стоейки на 2 задни крака...Може би му е липсвала въртележка... Майка ми не издържала да гледа как той й се...внимание! - моли?!!!... Успя да ме убеди, че е по-добре да го върнем в магазина...
- зайче- подарък за р.ден от един приятел - всичко беше прекрасно докато една сутрин зайо лежеше неподвижен дишайки тежко и някъде 1 час по-късно беше мъртъв... Погребах го. Сега мога да им се радвам на зайовците в магазините, но надали някога ще се осмеля да отглеждам пак...
- риби- първи и последен опит за гледане - домът ни се превърна в погребално бюро, в което аз и майка ми се изживявахме не толкова като агенти, колкото като оплаквачки... При всички грижи рибите продължаваха да умират, въпреки че се размножиха и т.н.... Не помагаха лекарства, нищо! Явно бяха болни, защото предсмъртните симптоми бяха едни и същи...

Винаги, безкрайно много съм обичала животните!
И въпреки всичката мъка, която в крайна сметка ми донесоха, продължавам да ги обичам и да се надявам, че един ден ще успея да отгледам щастливо и здраво животно, което не само аз да радвам, но и то мене...