За мойта котка аз съм споменавала тук и там по разни поводи, ама нека сега да не отпочвам темата, че съм като бабата от вица (дето само си търси на кого да разправя за внучетата си).
Но ще ти кажа за страха. И аз имах страх от котки. И изобщо винаги съм предпочитала кучето за домашен любимец пред котката - неговата привързаност, вярност, другарство, такива неща.
Ако някой ми кажеше навремето, че ще дойде момент, когато ще спя в една стая с котка, никога нямаше да повярвам. Котката винаги ми е изглеждала потайна и коварна, злобна, злопаметна и не знам си каква още.
Предполагам това е в резултат на разни разпространени митове и "градски легенди" за зли котки, както и на погрешна интерпретация. Котката наистина е различна по темперамент от кучето и връзката между човек и котка е коренно различна от връзката между човек и куче. Но това не означава непременно, че едното е по-лошо, а другото по-добро. Това, което е добро за теб в момента, зависи от собствената ти ценностна система в момента. Зависи какво търсиш.

Така с времето, като се промени моето виждане за света, се промени и отношението ми към котките. Сега ги възприемам по нов начин. Самостоятелни същества с чувство за достойнство и дори надменност, с предпочитания и капризи, и с лична територия, в която аз невинаги съм желана. Сега съм напълно ОК с това. Научила съм се на уважение. Преди, животинката беше горе-долу нещо като самоходна играчка. При кучето ключов момент е "да слуша". Да идва, като го викаш, да сяда, да дава лапа, и да си играе с теб, като ти се играе. И така, ако си търсиш някой да те слуша, взимаш куче...

Котката просто е друга приказка :) Тя не слуша... 4ува те, разбира те, но постъпва така, както предпочита самата тя. И аз харесвам това качество и го уважавам в мойта котка.
Затова тя не е видяла от мен (от нас) никакъв дори опит за дресировка. От самото начало си знам, че това е недресируемо животно, и не съм я научила дори на нещата, на които може би е можело. Но няма и нужда. Хигиенните навици бяха единствената грижа, и когато ги усвои, започна обратният процес - Котката започна да дресира Хората си. И добре ни е дресирала, да ти кажа :)

Та обратно към страха, че много се отплеснах (казах ти аз...)
Отначало като я взехме, и мен ми беше малко терсене. Ама свикнах точно за 3 нощи да не заспивам с притеснението, че може да дойде да ми издере очите докато спя или друга някаква ужасия.
Сега единственият проблем е като тръгна да заспивам и тя се появи отникъде или направо скочи върху мен неочаквано - това понякога ме стряска. Но не е "страх от котки" :) А и предполагам, че и то ще мине :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите