Дааа :-) Мойто коте (женска красавица със звучното име Ремиджо, в моменти на криза преминаващо в Ремиджер!) си е наполовина куче. Посрещането и изпращането на вратата е задължително. Разбира много и е кооперативна -- слушка демек :-) "Реми, айде до кухнята" и тя тръгва след мене. "Реми, спри сега" и спира с въпросителен поглед -- защо, аджеба, и прекъсваме сладката разходка из къщата. Е, има си и лошите навици. С някои от тях сме се примирили (например диванът официално е обявен за нейна територия и я оставяме да си точи ноктите колкото си иска, почистваме тоалетната й след всяко посещение там, защото иначе ни проглушава ушите от оплакване на висок глас, заделяме й най-топлото местенце от кревата, че ни е южно коте и мрази да мръзне), с други водим тежка битка (систематично пасе палмата до корен, след което повръща, налита и на други саксии, изляга се върху току що изгладени дрехи, мрази един кристален пепелник и все гледа да го събори от масата). Като цяло обаче е много умна и винаги усеща настроението на човек. Внимава кога се глези и кога пази поведение :-)