Бих допълнила само някои неща.
За катеренето - като поотрасне, ще престане. Малките котета го правят, за да търсят контакт, като се гушнат в човек или по-голямо животно, се чувстват по-защитени. Ако се катери по пердетата - не знам дали има "отучване". Някои котки спират, като пораснат, понеже натежават и пердетата не ги удържат. Но майката на моята котка е кьм 5-6 кг и се катери... Не е много научно обяснение, но май колкото е по-скьпо и дантелено пердето, толкова е по-интересно да се катерят по него.
Моята котка сьщо хапе на игра, но при рязко "Не", изречено на висок глас, стреснато спира и "виновно" близва ухапаното място. Хапането е част от играта, когато котката има малки, се вижда как играят помежду си - и някои игри са доста груби, но те са хищници и за тях е нормално.
Коагато котето порасне, ще спи повече и няма да е така буйно. Ние напр. не даваме на котката да спи при нас, понеже ляга между мен и мьжа ми (нахалница такава ), тя обаче всяка вечер хитрува и пробва разни номера, за да остане при нас... а я имаме от 3 години... И всяка сутрин е голяма радост, като я пуснем да влезе...
За привързването - котките просто си обичат някого, когото си изберат. У нас май детето най-често храни котката, но тя го драска понякога. Според мен - защото децата по-бурно си играят с животни, правят резки движения...
Най-много обича мъжа ми, обича да я гушка като бебе - с лапите нагоре - и дори се гали в носените му дрехи. Като раждаше, се настани от неговата страна на леглото.
Котката е особено животно - тя сама си решава. Тя обича или не обича. Не обича заради нещо конкретно (храна, защита)
За мен е важна свободолюбивата й натура - поне за котката знам, че ме обича заради самата мен.