|
Това е от поредицата "осияния", които Passager започна да публикува в клубовете (окултизъм, Беинса Дуно и астрология) преди време. Някои от тях бяха - "Звездни приказки" - за планетите; "Приказки за цветятя" и ...други Чели сте повечето от тях.
Не съмнено тези писания предизвикват възмущението на много от вас, поради недоказуемия на практика произход на източника. Мен лично не ме вълнува толкова "лицето" на източника, колкото думите и мъдростта в тези послания.
Е, пишещите и преписващите тези осияния изглежда се множим.
Надявам се, че всеки от вас ще успее да намерите нещо за себе си в тези редове.
Бъдете здрави и щастливи! И продължавайте да се съмнявате - не намирам нищо лошо в това! Всеки сам избира пътя си.
П Р И К А З К И З А Ж И В О Т Н И Т Е
С разрешение на Незнайното,
Което говори, на прелестната Жени
тази поредица се посвещава,
защото се дължи на Нея!
1.КОТКАТА
Котката никога не може да се откаже от себе си – по това се отличава най-рязко от всички останали животни. Нежността й е външно качество – тя е нежна, защото има нужда от това. Този насъщен глад едва ли се изпитва по-остро от някой друг. Понеже нуждата от съприкосновение е нещо необятно, котката обича да се гали навсякъде и във всичко – антипатиите са редки, както и природните страхове. Радостта, която изпитва това очарователно създание при търкане и милване с този, който е до нея, се равнява на полуоргазъм! Нещо повече – мощното преживяване у нея прочиства атмосферата на астралния свят или светът на усещянията – тъй, както Месецът чисти планетите.
Мяукането на котката е мозъчен код, чрез който Природата отваря “Нот” – полето на Всемирната Нощ, носещо мир. Още нещо не знаете за специфичните сигнали на животните: те са носители на пределно ясни музикално-шумови пароли, пропускащи невидимите им тела в строго определени зони на Битието. Не само общуване помежду им значи, се извършва чрез звуците, които издават: те постоянно преливат съдържания от един свят в друг. При това нито тембърът, нито тоновете, нито ритъмът са случайни. През животните, по този начин, преминават множество видове природни чувства, лоши и добри, пращат се навън и се прибират в световете си.
Но котката надава “мяу” като един от най-страстните призиви за удовлетворение и успокоение. “М”-то отваря Природата, която се изявява, “я”-то е мирът на ясновселената, “у”-то е призив на духовното поле към плодоносене. Може да ви се види съвсем налудничаво и натъкмено, но мъркането на това създание наистина преде нишката на природния мир, както крясъците му могат да ви накарат да ви настръхнат косите, а песента му за нощна любов се носи не само тук, при вас, но и на планети, отдалечени на гигантски разстояния.
Процепите – зеници издават Пропастта, откъдето произлизат духовете на котките. Това е туй, което Вечността превръща в хипервселена, но само едната й фаза – тази на абсурда. По този начин тя създава в котката хищник, търсещ мишката, т.е. гризача, който се подсигурява. Ултравселената не обича подсигуряване – по това се отличава. Природата обикновено търпи и толерира този метод, но се грижи и за ограничаването му, с цел – равновесие на силите.
Божествената Прамайка на Котките е най-светлият архангел, отговарящ за животинския свят. А сърната и агнето – по начало тревопасните – се ръководят от категория архангели много по-висша от тази на хищниците. Друг е въпросът, че алохимите носят много черти на хищниците и при това са предани на хипервселената; така че котката не е “принцеса” в духовния свят, ала в Божествения носи царски поръчения!
Сводът, образуван от котката при протягане или настръхване, още веднъж ни пренася в измеренията на природното царство от полето на користта, страха или пластичността. Правдата е много слаба в котката, обаче тя има много голяма гъвкавост на характера, макар и при нея наистина домът (или интимното пространство) да е много по-важен от привързаността.
Това, което прогонва кучето от котката, е користта. Това, което се опълчва в котката срещу кучето, е собственото мнение в противовес на колективното. Хипервселената може да не е винаги милостива, но абсурдна е винаги!
Плъховете, мишките, се страхуват от несигурност; сънищата на Котката, обаче, тревожат сигурността на мнозина. Трябва ви котка, ако искате да чистите дома си от тъмни сили. Уникалното в нея е това, че носи трепета на най-великата Майчинска грижа на природното поле, а този трепет унищожва напълно всякакви вампири и навлеци. Котката с котенца вкъщи гони пъкъла надалече, разбира се, ако същевременно не се яде месо в тази къща и ако няма някой, който да съди някого. Месоядството и осъдителството направо орязват честотите на майката-котка и котенцата, навличайки на подобен дом бъдещи раздори, нещастия. Котката, както змията, отмъщава. Само че змията отмъщава, ако я настъпиш, а котката – ако няма майчински чувства в хазяите й. Майчинските чувства не се проявяват само към децата, а към всичко живо, което се нуждае от нежност, разбиране или грижа. Има ли грубост някъде – наречете я и “праведност”, и както искате – ясновселенското мъркане на котката и котенцата я намаляват, а понякога предизвикват и съдбата срещу носителя й.
Ако изхвърлите котка заедно с котенца навън по жесток начин, заличете надеждата, че ще оцелеете! Ако пък котка сама дойде в дома ви, а вие я изритате, очаквайте да ви се случи същото от страна на някого, от който очаквате нещо.
Ангелите също имат отношение към котката, не само архангелите. Под “ангели” в тесния смисъл на думата разбираме, ония, които се грижат за растенията. Най-много грижи за котката полагат “нойрите” – ангелите на домашните и градински цветя и растения. Никой дом не може без цветя и градина, но онзи, в който има и котка, живее много по-хармонично и безгрижно, понеже нишките на ясновселената, които приема котката, живо се превръщат в панвселенски ленти и тъкани от околните цветяи листа. Така, една къща с котка и градина, представлява за ясновидеца чудна картина: в средата извират сребърни и прозрачни, невъобразими плетеници, а около този извор се кълбят и нарастват настрани и надалче нежнозелените платна на етерната вселена, с най-блестящи, замайващи окото десени! И растенията растат без вредители.
Лошото е, ако храните котката с месо. Тогава нишките на ясновселената се прекъсват все по-често и по-често от кървави експлозии в астрала, които правят жените вкъщи зли и свадливи, а мъжете – вандали. Оставете котката сама да се пехранва, като й давате само мляко и някакви други, “невинни” ястия.
Ако сте напреднали много, с Морето от Азове можете да се справите най-добре чрез котката. Животните не са нищо друго, освен нарочни кондензатори на различни желания, от които искате да се освободите, защото ви тормозят. Накои духове, когато си заминат, направо започват да вият като котки, понеже се пробужда центърът на котката у тях; който не знае, че това е природен закон, направо може да се уплаши. Духовете, които са били крайни моралисти и пуритани приживе, най-често мяукат и викат дълго, съвсем като котки, и с очи, премрежени в транс, понеже никой не може да заобиколи нуждата от истинско блаженство. Забавна картина е да наблюдавате тирани, религиозни скумрии и окултни кукувици, когато завият по котешки след смъртта на тялото... Постници и недояждащи си на земята, оттатък грухтят и квичат на воля; сбутаните срамежливци цвилят най-необуздано, а кочовете приживе там са слаби – отдъхват си като лениви пиявици... Никакво подтискане или отприщване на земята, проявявано без оглед на противоположното действие, не остава неотреагирано по един или друг начин в чистилището! Чистилище има и то се отличава именно със спонтанните пробуждания на животинските центрове, останали у вас от пътя ви през вековете. Маукат, следователно, и се дерат като котки не само много умрели, но и мнозина, излъчени насън нощем, за да отреагират неизживяната жажда за ласки. Приживе или в будно съсътояние душата ви е пожелала с дива мъка и сила да погали или да бъде погалена – това е гласът на великата Аир-Маул, на Заумина, извиращ от глъбините на самата ясновселена, - но вие незабавно сте хващали този глас за врата и сте го удушавали, както се удушава котка! Да речем, ясновселената е записала седем години сумарно удушвателство от този род – точно седем години след смъртта си вие ще мяучите и ще се молите като котка с всичкия си душевен копнеж, напълно “невменяеми” и слепи за околните, понеже това е чистилище – престъпленията трябва да се отреагират. Значи – в ада престъпленията се наказват, а в чистилището се отреагирват. Бърже и леко се издига нагоре всеки дух, който се е намучал, накукуригал, налаял или наревал в чистилището, според записаното “на книга” в неговото подсъзнание. Това не е напълно несъзнателно обаче, тъй като научните пуяци и духовните тапири приживе, трябва да получат своя урок на небето; скръжавите сърца и плъшите души – да минат по пътя на “освиркването”; грандоманите и душевадците – да се чуят как викат като животни и не могат по никакъв начин да се спрат, докато наоколо от всички страни се смеят и им се подиграват не само дежурните алохими, но и всички пострадали души на земята от техния егоизъм, самочувствие, страх или самомнение...
Ако пък искате да попаднете направо в света на Аир-Маул – на Великата Хетера на Ясновселената – насън или веднага след последното склопване на очите - живейте непринудено и гальовно като нейната жрица по всички звезди и планети – Моята красива и нежна еманация, която наричате “котка”...
26.XI.121г. /1985г./
София - Изгрев
p.s. За съжаление засега разполагам само с "приказката" за котката. Но се надявам скоро да получа повече материали, които да препиша за вас.
Поздрави!
|
*Котката*
