Само като си представя, че любимият ми котарак, когото гледам от
11 години, може да падне от прозореца или балкона, настръхвам!
Предстои ми да купя жилище, но съм поставила изричното условие да
бъде не по-високо от 3-и етаж. На тези, които ми предлагат апартаменти
на по-високи етажи, казвам, че страдам от фобия от високото. Донякъде
е така, но главната причина за тази фобия е котаракът ми, който, дори
на тази зряла възраст е авантюрист и не се отказва от опити да лови гълъби
и врабчета.
За другите хора (които не обичат котки) може да звучи налудничаво,
но тук, сред вас, смятам, че ще намеря разбиране. Надявам се, че не ви
изглеждам съвсем изперкала!
Само един път го изпуснах да падне тоя луд котарак, и то от нисък втори етаж - няма и 4 метра. (Много обича да се въргаля по перваза на прозореца, когато навън е слънчево.) Отидох да си свърша някаква работа в кухнята,
след 5 минути се връщам - търся го, търся го - никакъв го няма. В това време отдолу някакъв човек ми каза, че едно коте излетяло от прозореца и се чудел кой ли идиот го е изхвърлил. Слязох долу и го намерих свит на кълбо, толкова уплашен и нещастен, че оттогава започнах да затварям прозореца и в най-големите жеги (не, че ще се нарани, като падне от такава малка височина, но
по улицата ни разни идиоти разхождаха кучета-убийци и съм виждала как ги насъскват срещу котките, дори съм виждала как постъпват тези кучета с хванатите котки - хващат ги за врата, разтърсват ги здраво и им чупят гръбнака).
Района, в който живея сега, е по-спокоен. В смисъл, че няма дресирани
свирепи кучета. Но пък има доста гладни улични кучета, които не биха се отказали от котешко месо. Имам едни приятелчета - семейство улични кучета - майка, баща и син, които също преследват котки, но само докато котката се качи на някое дърво (не са освирепели от глад, защото целият район ги храни), но допускам, че има и гладни кучета, на които моят котарак би им се
сторил много вкусен (какъвто е охранен и зализан).
Затова вземам всички мерки да не падне от балкона.