|
Димитър е един невероятен котарак, който живееше вкъщи доскоро. Историята му е изумителна... Реших, че може да ви е интересно да я чуете.
От известно време си търсих чисто бяло котенце. Винаги съм искала такова и един ден мой приятел ми донесе малко, сладко, кльощавичко бяло коте, което намерил на улицата. Децата го мъчели и той го взел. Много се зарадвах, но тъй като отдавна не бях имала животно вкъщи се чудих дали ще се справя. Ех, ако знаех колко трудна е всъщност задачата ми...
Димитър беше глух, освен това си мислеше, че е куче... да не говорим че дълго време аз си мислех, че той е момиче. Приятели го кръстиха Дамита, тъй като знаеха, че обичам това име. От там за по-кратко му виках Митка, докато не разбрах, че е мъж и не стана Митко...  Е, на него му беше все едно как му викам, просто защото не чуваше нищичко. Не знам дали някой от вас е имал глухо животно, но мога да ви уверя, че всеки път когато си отвореше устата, той вадеше ужасяващи звуци (най-вероятно защото не се чуваше). Представете се всичко това в 4 часа сутринта, гарнирайте го с поредната съборена саксия и ще разберете как съм се чувствала. :)
Нямаше как, не си и помислях дори да го върна на улицата. Както беше глухо, нямаше да оцелее дълго. И така започна веселбата вкъщи....
Както вече казах, Митьо се мислеше за куче. Хапеше на поразия (вероятно от рефлекс за самозащита) и много обичаше като му метна топчето да ми го носи обратно и да го оставя до краката ми. :) Събараше всичко, покрай което мине (вероятно, защото координацията му беше по-слаба). Беше много забавно да го гледам как си играе. Нали сте чували (и виждали), че котките изпитват невъобразим ужас от прахосмукачки... Е, Димитър се возеше отгоре й... Нали не чува... И така веднъж както гонеше една муха на балкона, загуби равновесие и падна от четвъртия етаж. Първоначално му нямаше нищо, но се оказа, че е получил сътресение на мозъка. Оправи се бързо... нали е Димитър. :) В един момент обаче, след като изпохапа всички съседи, опика всички саксии, счупи всичко, което успя, баща ми реши, че иска да запази апартамента и приятелите си и изпрати Димитър на едно място, което имаме край езерото. След първоначалната уплаха от смяната на мястото, Митко вече се биеше с всички кучета, котки и забележете: стана водолаз. :) Тъй като имаме лодка, на него му правеше голям кеф да се вози на нея и от време на време да плува. Рибарите го нарекога Белия Водолаз и всички много му се радваха. Това беше добре дошло за него, тъй като всички го хранеха с прясна риба. И така, заживя си добре животинчето (вече 6 килограмов котарак), но един ден... Един ден през лятото си почивал на сянка под една кола. Шофьорът много добре знаел, че е глух, но вместо да го изгони преди да запали колата, решил, че той ще чуе... (интересно как глухо коте може да чуе...). И... и му мина през главичката. Беше ужасно!!! Беше на косъм! ДОбре че му приготвяхме супички и кашички всеки ден, защото иначе щеше да умре. Челюстта му беше изкривена и не можеше да дъвче... Е, оправи се... нали е Димитър, но ослепя с едното око. Сега е глух и сляп с едното око.
През зимата пък така се беше наврял до печката, че кожухчето му беше станало на райета... :)
Сега все още си живурка... изхабил няколко от 9-те си живота. Но нали е Димитър... ще оцелее. 
In complete darkness we're all the same!
|
Една траги-комична история за Димитър
