Да ти е жив и здрав още дълго време!
Моят е на 11 и не мога да си представя живота си без него (колкото
и егоистично да звучи). По цял ден, когато не съм вкъщи, си мисля за него,
тревожа се как ли се чувства, дали не му се е случило нещо... А когато
се прибера и го гушна, всички напрежения, натрупани през деня, изчезват...
Ако пък благоволи и да ми помърка (което напоследък се случва рядко, защото се сърди, че се прибирам късно - такъв си е от малък), направо ме прави
щастлива!
Внимавай! На тази възраст е много важно храненето (внимавай много със сухите храни, които са много опасни, даже смъртоносни, ако се прекалява
с тях). Даже, ако изобщо не го храниш със суха храна, няма да сбъркаш.