"Програмите по стерилизация на бездомните кучета и котки, с цел съкращаване на тяхната численост, обикновенно се сблъсква с големи трудности, защото в случай, че се кастрират по-малко от 70% женски кучета и котки, тези програми водят вместо намаляване, към увеличаване численноста на популацията. Намалените количества новородени животни имат тенденция към увеличаване на оцеляването на популацията. Не обхванатите от кастрацията бременни и кърмещи женски животни срещат по-малка конкуренция, за това се увеличава шанса за намиране на храна. Получаващи по-добра по качество и количество храна малки, са по-малко застрашени от заболявания и тъй като те повече остават с майката, са по-малко застрашени от външни опасности. Докато 70% от популацията не е кастрирана, кастрирането на някои, но не всички, може в действителност да доведе до репродуктивен взрив. Много често отчаяни хора и природозащитни организации опитват индивидуално да кастрират животни, мислейки, че могат да изменят ситуацията посредством кастрация на не голямо количество животни, колкото им позволяват средствата. Не взимайки под внимание дадения факт, предизвикващ увеличение на популацията, могат напълно да разрушат проекти като TNR ("trap/neuter/release"), особенно ако природозащитните организации са обещали повече, отколкото реално може да бъде достигнато. Ние виждаме как това се случва пак и пак по целия свят, когато проектите за кастриране не достигат 70% част от популацията на всички кучета и котки. В този район, където се провежда кастрацията, преди настъпване на новия сезон, в периода на масово размножаване, популациите на кучета и котки растат, вместо да намалят."
Мерит Клифтон, редактор на "Animal People",Congress of the National College of Veterinarians,San Jose, Costa Rica, October 25, 2001
|