Ах, тези навици, тези навици!
Снощи - т.е. днес рано сутрин, си легнах с главоболие и напрегнатост - годишни отчети, няма как... Загасих лампата и се опитах с разни автогенни фатки да прогоня главоболието и сърцебиенето. По едно време в тъмното чувам приближаващото се хъркане на Белчо. Гушнахме се, както ние си знаем, имаме си сценарий и мизансцен разработен, галя го аз, той ми хърка, аз се успокоявам постепенно и си мисля:
абе, ако на мястото на Белчо беше някое човешко същество от мъжки пол, и трябваше с него да пробвам този успокоителен допир, сигурно бая щеше да ми е терсене, сигурно щях да се чудя - абе този защо е толкова гладък и лъзгав и няма никаква козина?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите