Аз не го намирам за проблем. Моят кот е мъж и е на 2 месеца и половина и е съвсем същият на поведение като твоята котка. Много скача и също като му се играе и го докосна, ляга по гръб и вдига крака да дере без нокти и маркира захапване. Ясно е, че играе. Също като реши, че се е уморил, идва при мен, мяучи, ако няма достъп до мен и се набутва в ръката ми, в лицето ми и бръмчи и тогава ме оставя да го галя. Намирам го за абсолютно нормално, че чак така трябва. Ако не беше жизнен, щях да мисля, че е болен. Времето му влияе. Когато застуди, повече спи. Храната му влияе. По-специални котешки храни, го активират. Имаше една храна, която ни подариха във ветеринарния кабинет science plan нещо такова. От играчките има 1 картонено руло, което обожава и 1 гумена топка колкото топка за тенис на корт, много се залисва по тях и пропуска моментите, когато излизам от в къщи по този начин. Картоненото руло е от попивателна хартия, наречена кухненски асистент или нещо такова. Това е играчката номер 1, няма друго, което така да го заиграва.
В далечното минало съм имала 2 сиамки. И двете бяха женски, почти на еднаква възраст, но не съвсем. По-малкото много обичаше по-голямата, но по-голямата изобщо не си играеше с по-малкото. По-малкото пак си играеше с нас, с хората и с всичко в апартамента. Така че не съм сигурна какво ще се получи с 2 котета.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"