Леле, какви хубави снимки... ама наистина много страшно виси там горе на прозореца таз душица, ама какво ли се чудя - котешки му работи...

А за страха - да, и мен все ме е страх, защото какво като е оградено - той си минава в един запустял двор отзад и направо изчезва в едни високи треви и трънаци (джунгла истинска) и там дори и да искам не мога да го последвам - непроходимо е. Но добре че реагира на повикване и идва. Аз за това именно казвам на децата да не го викат прекалено често за да не девалвира викането... така де - да не спре да реагира. Но в повечето време си е вътре в двора... ама си ме е страх, нормално е да ме е страх и да съм на щрек...

Ама твоята много сладка, много... и е върховна акробатка. Да ти е жива и здрава!