Хехе, много се радвам да те видя. Винаги съм казвала, че на нас ни провървя с него и се надявам и на него да му е провървяло с нас. Защото той наистина е душица - в момента говоря за характера (външността е ясна, вижда се какъв е красавец). Не ми е правил бели (само дреболии), не ми се е напикавал, не ме е излагал. Е, и да беше пак щях да го обичам, но сега поне си го хваля. Мъжа ми все пита дали разбирал колко много го обичаме. А пък аз съм сигурна, че животните винаги чувстват.

А, и още нещо - освен името си познава и думата МЛЕКЦЕ - само като я спомена вечер преди лягане и той тича да лочи - обожава прясно мляко. Така тича, че ще се пребие...

Знаеш ли - спомням си като го доведохте в къщи ти как се беше притеснила, че се бил напикал от страх в колата. Ми хубаво - напикан или не нали си е той същия - онзи, от обявата на Сдружението, в когото се влюбих...