Плачем всички. Затова сме във форума, защото се надявахме. Надявахме се, надеждата крепи винаги. Миличка Цвети тя е във вечните ловни полета. Един ден, когато отида там при Него ще питам защо е толкова кратък живота на обичните ни същества.
Погреби я в морската градина накрая към езерото там няма да ви пипнат. Ние погебахме нашите покойници в Северния парк в София. За да можем да ходим на гроба им. Защото не можем да забравим. Помним ги с обич.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите