Значи, изводът е да си вземеш котка, която е била у някого, дори и за кратко и си запознат с поведението й, честно докладвано. Въпреки че остава проблем дали пък при друг стопанин няма да си промени поведението. Все си мисля, че Белчо ще бъде навсякъде обичлив, защото Дени разказваше, че това момиче, което го взело веднага след Елисавета, Белчо, само като й чуел гласа, и търчал след нея като кученце. И тя взела, че го върнала - приятелят й не го искал, държала го само седмица и нещо. Та после отиде страдалецът в къщата в най-голямата жега, с тез дихателни проблеми и като ми съобщаваше Дени как не свикнал с другите котки, стоял под един стол и хъркал, ми призля и на мен, че и аз почнах да се задушавам. Но съдейки по това, че на 6-тия час от пребиваването си у нас излезе от скривалището си и ми скочи на гърба да ме меси и целува и да ми хапе косата, явно е въпрос на характер.
Само котка с гарантирано поведение, изпробвана, значи, нещо като оня селски виц с хваленето - много ни е добра момата и лесно ражда...
Гледам, и Дени разказва, за тези бездомните, дето ги прибира уж временно у тях - колко са гальовни, кротки и послушни... Абе, има си нещо в тая работа, ама, млъкни, сърце...