|
Е, взеха я, сложиха я на масата, тя седна. Отвориха и устата, тя си седеше седнала със завита отстрани опашчица. Бръкна и човека чак в гърлото, мацата не помръдна. Стисна й устата, тя преглътна. Пусна я, тя си остана все така седнала. Взе я и я свали долу.
"Ето така става - казва ми - видя ли, не етрудно"
Хехе ма така си е. Трябва да направя показнО на абсолютно същия трик. Не знам твоя какъв тазманийски дявол е, ама ти чувала ли си за небеизвестното ЧЧ? Дето напада изневиделица, хапе и дере, не пуска чужди хора в къщи, претрепва от бой другите 3 котки и кучето и изобщо е един демон в черна козина. Но стигнем ли до даване на хапчета тя е ангелче. Другите ми мацонки, дето са по принцип най-най-най-добричките и милички котишки, в момента на даване на хапчета ме обезобразяват от хапане и дране. Но не и ЧЧ. Става мека като памук, послушно седи с разчекната паст и чака да си завра пръста (барабар с маникюра) нейде из дълбините на гърлото й, след това си преглъща и си продължава котешките дела. Е, вярно, че всичко това е постигнато с дългогодишни "тренировки" от нейна страна и то даже не е за хвалба, а за жалене милото, но добре че поне в тоз момент, в който изричам вълшебната фраза "Хайде Жужанке да си лапнем хапченцето" и не срещам никаква съпротива у нея. Ма и теб 3 години всеки божи ден да ти тъпчат хапче в гърлото - и ти ще свикнеш.
Та ква ми беше мисълта? А, да - че с тренировки се постига и най-вече хладнокръвие от твоя страна и голяма доза упоритост.
Според мен е въпрос на техника. Дето се вика - да се ошлайфаш в това за секунди да направиш нужните движения по разчекване на устата, пускане на хапчето в гърлото, завиране на твоя скъпоценен палец в гърлото и т.н. всички последващи движения. И още нещо мисля, че е важно, което не го знаят всички опитващи да дават хапчета - котката е добре да е притисната към твърда повърхност (под, диван, маса) с лакът, а в момента в който се разтваря челюстта й главата й се опъва силно назад. За мен поне това е важна 'фатка и действа безотказно.
Айде успех с Пепса и лЮкарствата му. Ще се научите и двамата, няма как
Помогнете им да намерят своя истински дом!
|
Re: Котешки сълзички [re: ПeпcoвaMaмa]
