|
Тема |
Re: Котешки сълзички [re: ПeпcoвaMaмa] |
|
Автор |
denii (писанка) |
|
Публикувано | 04.02.08 21:34 |
|
|
Някои мъжки котараци са такива, забелязала съм. Тежкари. Сами искат да дойдат, а не да ги мачкотиш ти. При мен със Сузи нещата са ми къде къде по-лесни, но ние по женски се разбираме някак. Докато с онова диване гъзарско всичко с тактика става. Ти остави, ми като тръгна да пътувам да видиш какво гонене пада, после докато го натиквам в клетката такива писъци се издават сякаш му вадя гръкляна. И нищо от това не включва физическа болка, имай предвид. Усещат диванетата, че ще пътуваме и час преди това не можеш и следа от котка да видиш. Сузи обикновено е като щраус - замръзва, главата наведена, очите затворени, абсолютно неподвижна. Слагам я в клетката без проблем. Гласчето й не се чува ни преди, ни по време на пътуването. Ама с Коко такива чекнения правим, свят да ти се завие. Забива нокти на входа на клетката и като магаре на мост. Та го натиквам по гръб. И реве та се къса. След десетина минути спира да реве и почва да мрънка - "миауу", "миауууу", "мммм". След това се кротва и заспива. Във влас са издържали повече от 4.5 часа път. Същото и като тръгнеш да го мачкаш когато не иска - ръмжи. Като дойде сам обаче е първия лигльо, меси те докато не пуснеш кръв. Та така, мъже, какво да ги правиш. Абсолютни егоисти и мрънкалници
|
| |
|
|
|